Постинг
18.05.2007 23:04 -
поздрави от Атина
Изпращам ти две стихчета, които написах в Атина. Дано ти харесат...
Създадох този "блог", за да мога да ти пиша винаги, когато поискам, пък ти сама решаваш кога и дали да четеш.
И така...моите писма спират.
(Аз нямак как да разбера дали влизаш в блога или не.)
Ciao
* * *
Когато заминавам на далече,
когато ще посрещна следващата вечер,
на толкова голямо разстояние,
от теб...
Когато се отдалечавам,
аз вземам те със себе си.
Не вярваш ли?!
Ела и погледни в гърдите ми,
ела и чуй сърцето ми,
прости - навярно то е спряло да тупти.
Аз вземам те със себе си на път.
Земи далечни, хоризонтът бяга,
и хиляди лица, в които търся твоето.
Ала не го намирам.
Прости ми - за това не спирам.
Единят хоризонт зад мен топи се,
към другия, аз бързам устремено,
така бих искал с мене да те взема,
на път...
* * *
По-тъжен съм от теб, По-тъжен от листата и тревите, по-тъжен от отминалата есен, и от живота, който си отива... по-тъжен съм от теб, защото ти си вятъра, дъжда и светлината, а аз съм жадната земя... по-тъжен съм от теб, защото чакам, защото се надявам и се моля, по-тъжен съм от теб... но по-щастлив, от болката да зная, че съм жив.
Създадох този "блог", за да мога да ти пиша винаги, когато поискам, пък ти сама решаваш кога и дали да четеш.
И така...моите писма спират.
(Аз нямак как да разбера дали влизаш в блога или не.)
Ciao
* * *
Когато заминавам на далече,
когато ще посрещна следващата вечер,
на толкова голямо разстояние,
от теб...
Когато се отдалечавам,
аз вземам те със себе си.
Не вярваш ли?!
Ела и погледни в гърдите ми,
ела и чуй сърцето ми,
прости - навярно то е спряло да тупти.
Аз вземам те със себе си на път.
Земи далечни, хоризонтът бяга,
и хиляди лица, в които търся твоето.
Ала не го намирам.
Прости ми - за това не спирам.
Единят хоризонт зад мен топи се,
към другия, аз бързам устремено,
така бих искал с мене да те взема,
на път...
* * *
По-тъжен съм от теб, По-тъжен от листата и тревите, по-тъжен от отминалата есен, и от живота, който си отива... по-тъжен съм от теб, защото ти си вятъра, дъжда и светлината, а аз съм жадната земя... по-тъжен съм от теб, защото чакам, защото се надявам и се моля, по-тъжен съм от теб... но по-щастлив, от болката да зная, че съм жив.
