Загубих те, преди да те открия, Намерих те, аз без да съм те търсил, Открих те, сякаш някаква магия, По клепките ми някой бе поръсил.   За миг прогледнах и видях Живота, Видях Смъртта и всичките Вселени, Видях и ТЕБ да идваш срещу мене, И времето изгуби своя смисъл...   Животът се събира в кратки мигове, В които, ти живял си до безумие, И значи аз живял съм пет минути, В които бях до теб...   А другото било е просто сън, Изпъстрен със страдания и грешки, Преплетен с хиляди съдби човешки, Жесток, красив, но само сън...   Видях те. Твоят смях – ме омагьоса. Ръката ти докоснах. В очите ти – изгубих се. Умрях от болка.   Ето: Пет мига, във които съм живял, А другото е просто съществуване...

Kato pesen e!

страшно е :)

пред себе си...а даже подозирам, че си малко разглезен, нали? хубави са стиховете ти...а милото момиче явно ги заслужава. чао, съкрушено сърце! дано имаш МУЗИ-калЕн хоризонт! или просто сам калявай душата си *:)*

просто нямам думи, да изразя колко ми въздействаха!