Не знаех, че така боли, Не знаех, че така изгаря И всеки ден, че се повтаря, И всеки час така горчи.   Не знаех, че очите парят, От непотеклите сълзи, Не знаех, че душата стене, По-силна от самото време, Във мене болката тупти...   Не знаех, че не стигат сили, Не вярвах, че не стигат думи, Ти днес живееш във съня ми... Аз спя с отворени очи.

обичам едно момиче, което дори не говори с мен...стара история в нов прочит...този блог ще бъде тъжен, драматичен и сълзлив до немай къде, дано ви се четат такива неща

който иска да чете.
Прекрасно е. Такива чувства винаги са раждали най-прекрасни творби. Красиви чувства!

Любов щом има - има болка ...
Но пък сърцето ти гори
с един нестихващ слънчев огън!
-------
все пак на Музата благодарИ...тя е причина за тези слова.
поздрави! *:)*

Ще ми се да бяха за мен.Прекрасни и нежни!